Apr 4, 2004, 11:09 AM

Този който

  Poetry
1.5K 1 0
Ако повикам
      кой от ангелите
       би ме чул.
Дали един от тях внезапно
  би разкрил сърцето си.

            " Големия бряг"
               К. Уайт


             
Като трева повикана от острието
                         на косата
с лице забито в черна пръст
с дробове пълни с кал
                  и вятър
Когато нямам вик.
            Кой от ангелите
                  би ме чул.
Когато ек съм в планината
и силата ми е отблясък
на вечерен сняг.
Дали един от тях внезапно
би разкрил сърцето си.
 За онзи, който изостави
своето
за извор
на пустинята.
Очите си раздаде на
чакалите,
а пръстите на лешоядите.
И който няма нищо за
               раздаване...

             Раздава  Рая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Пангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...