Ако повикам
      кой от ангелите
       би ме чул.
Дали един от тях внезапно
  би разкрил сърцето си.

            " Големия бряг"
               К. Уайт


             
Като трева повикана от острието
                         на косата
с лице забито в черна пръст
с дробове пълни с кал
                  и вятър
Когато нямам вик.
            Кой от ангелите
                  би ме чул.
Когато ек съм в планината
и силата ми е отблясък
на вечерен сняг.
Дали един от тях внезапно
би разкрил сърцето си.
 За онзи, който изостави
своето
за извор
на пустинята.
Очите си раздаде на
чакалите,
а пръстите на лешоядите.
И който няма нищо за
               раздаване...

             Раздава  Рая.