21 nov 2019, 10:09

Този който

  Poesía
1.1K 4 13

 

За да те помня като сън,

като изпратено послание,

като случаен гост отвън

или съдбовно изпитание!

 

За да те помня като вик

във тишината на годините,

като един, единствен миг,

като проблясък сред руините…

 

Като запазената част

от зле забравеното минало,

като избухналата страст

над всичко грешно и застинало,

 

като спасителната гръд

за всяка болка и съмнение

и като бягството отвъд

преди самото възкресение!

 

И няма как да променя

това неистово желание

да те посрещам във съня,

където няма разстояния.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елка Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...