Nov 21, 2019, 10:09 AM

Този който

  Poetry
1.1K 4 13

 

За да те помня като сън,

като изпратено послание,

като случаен гост отвън

или съдбовно изпитание!

 

За да те помня като вик

във тишината на годините,

като един, единствен миг,

като проблясък сред руините…

 

Като запазената част

от зле забравеното минало,

като избухналата страст

над всичко грешно и застинало,

 

като спасителната гръд

за всяка болка и съмнение

и като бягството отвъд

преди самото възкресение!

 

И няма как да променя

това неистово желание

да те посрещам във съня,

където няма разстояния.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елка Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...