Nov 21, 2019, 10:09 AM

Този който

  Poetry
1.1K 4 13

 

За да те помня като сън,

като изпратено послание,

като случаен гост отвън

или съдбовно изпитание!

 

За да те помня като вик

във тишината на годините,

като един, единствен миг,

като проблясък сред руините…

 

Като запазената част

от зле забравеното минало,

като избухналата страст

над всичко грешно и застинало,

 

като спасителната гръд

за всяка болка и съмнение

и като бягството отвъд

преди самото възкресение!

 

И няма как да променя

това неистово желание

да те посрещам във съня,

където няма разстояния.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елка Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...