21.11.2019 г., 10:09

Този който

1.1K 4 13

 

За да те помня като сън,

като изпратено послание,

като случаен гост отвън

или съдбовно изпитание!

 

За да те помня като вик

във тишината на годините,

като един, единствен миг,

като проблясък сред руините…

 

Като запазената част

от зле забравеното минало,

като избухналата страст

над всичко грешно и застинало,

 

като спасителната гръд

за всяка болка и съмнение

и като бягството отвъд

преди самото възкресение!

 

И няма как да променя

това неистово желание

да те посрещам във съня,

където няма разстояния.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елка Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...