16 ene 2020, 22:29

Този мъж ще си тръгне

1.4K 0 0

Той е тъмен.

Но ще ти дари светлина.

И мълчание

с умението да чуеш как милва душата.

Ще роди онзи забравен копнеж

по всичко неизживяно, тайно, мечтано.

Да почувстваш ласки,

да познаеш хора различни.

Да вкусиш сладкото чувство за необятност.

Възможността да кажеш открито „Обичам те“

без страх от липса или клетви за вярност.

Да посетиш места напълно случайни

пътища само твои да извървиш.

И съзнанието за цялата болка,

която неволно, но неизменно ще причиниш.

На себе си.

На другите също.

Но ще спреш да обвиняваш Съдбата.

Ще поемеш отговорност за раните

и нежното докосване на сетивата.

След това този мъж ще си тръгне,

но по начин без да рани в теб жената.

Защото знаеш, че принадлежи само на себе си.

И на свободата.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....