16 ene 2020, 22:29

Този мъж ще си тръгне

1.4K 0 0

Той е тъмен.

Но ще ти дари светлина.

И мълчание

с умението да чуеш как милва душата.

Ще роди онзи забравен копнеж

по всичко неизживяно, тайно, мечтано.

Да почувстваш ласки,

да познаеш хора различни.

Да вкусиш сладкото чувство за необятност.

Възможността да кажеш открито „Обичам те“

без страх от липса или клетви за вярност.

Да посетиш места напълно случайни

пътища само твои да извървиш.

И съзнанието за цялата болка,

която неволно, но неизменно ще причиниш.

На себе си.

На другите също.

Но ще спреш да обвиняваш Съдбата.

Ще поемеш отговорност за раните

и нежното докосване на сетивата.

След това този мъж ще си тръгне,

но по начин без да рани в теб жената.

Защото знаеш, че принадлежи само на себе си.

И на свободата.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....