16 ene 2020, 22:29

Този мъж ще си тръгне

1.4K 0 0

Той е тъмен.

Но ще ти дари светлина.

И мълчание

с умението да чуеш как милва душата.

Ще роди онзи забравен копнеж

по всичко неизживяно, тайно, мечтано.

Да почувстваш ласки,

да познаеш хора различни.

Да вкусиш сладкото чувство за необятност.

Възможността да кажеш открито „Обичам те“

без страх от липса или клетви за вярност.

Да посетиш места напълно случайни

пътища само твои да извървиш.

И съзнанието за цялата болка,

която неволно, но неизменно ще причиниш.

На себе си.

На другите също.

Но ще спреш да обвиняваш Съдбата.

Ще поемеш отговорност за раните

и нежното докосване на сетивата.

След това този мъж ще си тръгне,

но по начин без да рани в теб жената.

Защото знаеш, че принадлежи само на себе си.

И на свободата.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...