Jan 16, 2020, 10:29 PM

Този мъж ще си тръгне

1.4K 0 0

Той е тъмен.

Но ще ти дари светлина.

И мълчание

с умението да чуеш как милва душата.

Ще роди онзи забравен копнеж

по всичко неизживяно, тайно, мечтано.

Да почувстваш ласки,

да познаеш хора различни.

Да вкусиш сладкото чувство за необятност.

Възможността да кажеш открито „Обичам те“

без страх от липса или клетви за вярност.

Да посетиш места напълно случайни

пътища само твои да извървиш.

И съзнанието за цялата болка,

която неволно, но неизменно ще причиниш.

На себе си.

На другите също.

Но ще спреш да обвиняваш Съдбата.

Ще поемеш отговорност за раните

и нежното докосване на сетивата.

След това този мъж ще си тръгне,

но по начин без да рани в теб жената.

Защото знаеш, че принадлежи само на себе си.

И на свободата.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...