16 янв. 2020 г., 22:29

Този мъж ще си тръгне

1.4K 0 0

Той е тъмен.

Но ще ти дари светлина.

И мълчание

с умението да чуеш как милва душата.

Ще роди онзи забравен копнеж

по всичко неизживяно, тайно, мечтано.

Да почувстваш ласки,

да познаеш хора различни.

Да вкусиш сладкото чувство за необятност.

Възможността да кажеш открито „Обичам те“

без страх от липса или клетви за вярност.

Да посетиш места напълно случайни

пътища само твои да извървиш.

И съзнанието за цялата болка,

която неволно, но неизменно ще причиниш.

На себе си.

На другите също.

Но ще спреш да обвиняваш Съдбата.

Ще поемеш отговорност за раните

и нежното докосване на сетивата.

След това този мъж ще си тръгне,

но по начин без да рани в теб жената.

Защото знаеш, че принадлежи само на себе си.

И на свободата.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Тошкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...