6 abr 2007, 3:25

Този път не мога!!

  Poesía
767 0 1


Не се кълни! Последна обич няма.
Последна винаги ще е смърта.
Не искам да съм твоята покана,
но че те обичам не ще го  отрека...

Не казвай, че ще ме обичаш вечно!
Не обичам вечните неща.
Докосни ме с очи и кажи, че е далечна,,,
... че раздяла няма дори и след смъртта.

Прегърни ме с ръцете си,
дай ми усещане,
дай ми някакъв любовен миг.

И ако мислиш, че да ме обичаш лесно е,
чуй този страшен, но спотаен вик.
Чуй го! Мислиш ли, че е нещастен...
... такъв е, но е бил щастлив.

Щом искаш,  жертвай свойто щастие,
щом искаш, ми кажи, че си щастлив.
А аз ще те изгоня от сърцето си.
Щастливци нямат място там.

После цял живот ще лазиш в краката ми...
но няма аз да се предам...

Този път не мога да съм лошата,
скрита под добра душа.
Този път ще бъда грубата,,,
Тръгавай си, докато не си видял това!

И няма да простя вината си,
и няма да ти кажа спри!


Този път не мога - аз убих душата си...
... вечно вече ще мълчи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ТтТтТтТтТ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...