Този път не мога!!

Не се кълни! Последна обич няма.
Последна винаги ще е смърта.
Не искам да съм твоята покана,
но че те обичам не ще го  отрека...

Не казвай, че ще ме обичаш вечно!
Не обичам вечните неща.
Докосни ме с очи и кажи, че е далечна,,,
... че раздяла няма дори и след смъртта.

Прегърни ме с ръцете си,
дай ми усещане,
дай ми някакъв любовен миг.

И ако мислиш, че да ме обичаш лесно е,
чуй този страшен, но спотаен вик.
Чуй го! Мислиш ли, че е нещастен...
... такъв е, но е бил щастлив.

Щом искаш,  жертвай свойто щастие,
щом искаш, ми кажи, че си щастлив.
А аз ще те изгоня от сърцето си.
Щастливци нямат място там.

После цял живот ще лазиш в краката ми...
но няма аз да се предам...

Този път не мога да съм лошата,
скрита под добра душа.
Този път ще бъда грубата,,,
Тръгавай си, докато не си видял това!

И няма да простя вината си,
и няма да ти кажа спри!


Този път не мога - аз убих душата си...
... вечно вече ще мълчи.