13 ago 2015, 0:39

Този път ще го превзема

  Poesía » Otra
438 0 0

Всяка съчка ми е мила,

всеки клон ми е ветрило.

Всяко слънце ми е сила

и във мене се е скрило.

 

Всеки лист ми е мембрана

и в сърцето е преграда.

Всеки корен ми е рана

и дървото в мене страда.

 

Че короната я брули

всеки вятър на живота.

И ме галят нежни хули

в пътя ми на всяка кота.

 

Аз вървя! Не спирам даже

и този път ще го превзема.

Кой каквото ще да каже,

моето си аз ще взема.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...