13 авг. 2015 г., 00:39

Този път ще го превзема

439 0 0

Всяка съчка ми е мила,

всеки клон ми е ветрило.

Всяко слънце ми е сила

и във мене се е скрило.

 

Всеки лист ми е мембрана

и в сърцето е преграда.

Всеки корен ми е рана

и дървото в мене страда.

 

Че короната я брули

всеки вятър на живота.

И ме галят нежни хули

в пътя ми на всяка кота.

 

Аз вървя! Не спирам даже

и този път ще го превзема.

Кой каквото ще да каже,

моето си аз ще взема.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...