Всяка съчка ми е мила,
всеки клон ми е ветрило.
Всяко слънце ми е сила
и във мене се е скрило.
Всеки лист ми е мембрана
и в сърцето е преграда.
Всеки корен ми е рана
и дървото в мене страда.
Че короната я брули
всеки вятър на живота.
И ме галят нежни хули
в пътя ми на всяка кота.
Аз вървя! Не спирам даже
и този път ще го превзема.
Кой каквото ще да каже,
моето си аз ще взема.
© Никола Апостолов All rights reserved.