Aug 13, 2015, 12:39 AM

Този път ще го превзема

  Poetry » Other
436 0 0

Всяка съчка ми е мила,

всеки клон ми е ветрило.

Всяко слънце ми е сила

и във мене се е скрило.

 

Всеки лист ми е мембрана

и в сърцето е преграда.

Всеки корен ми е рана

и дървото в мене страда.

 

Че короната я брули

всеки вятър на живота.

И ме галят нежни хули

в пътя ми на всяка кота.

 

Аз вървя! Не спирам даже

и този път ще го превзема.

Кой каквото ще да каже,

моето си аз ще взема.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...