28 nov 2011, 22:49

Този свят е толкова различен

  Poesía » Civil
905 0 21

Този свят е толкова различен
от света, във младост споделен!
И дали, че силно съм обичал
в делника красив и подреден,

хаосът на мене не приляга,
залъкът ми сух е и горчи.
Будят ме с Азис и Лейди Гага
и замазват моите очи...

И навярно вече намалявам
темпото размерно на вървеж,
потен, на баир се запъхтявам
и в косите ми белее скреж.

„Изоставаш!” – казва ми небрежно
днес съседът, яхнал „Ягуар”,
избръмчава, косо ме поглежда
как подпирам стария дувар.

Не затуй, че трупат се години –
нося си ги с чест, не ми тежат;
не че зреят в пустошта малини,
а пък плодовете не берат,

а че днес крадат апартаменти
и убиват, без да се свенят.
Управляващи крадци и менти
доразграбват моя свиден свят.

Как след туй да кажа, че обичам
този див разбойнически ред?
Аз от тях оставам си различен

и по съвест с век съм по-напред.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления за въздействащото стихотворение!
  • Иване, невероятно въздействащ стих! А най-ценното е неговата поразяваща искреност! Поздрав и дано не чакаме век!
  • Браво, Рудин!
  • Хубав финал! С поздравления!
  • "Този свят е толкова различен.
    от светът, във младост споделен!
    Може би, че силно съм обичал
    във жвот красив и подреден."
    Прекрасен стих Рудин.Невероятно стихотворене си сътворил.Поздрави !

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...