Този свят е толкова различен
Този свят е толкова различен
от света, във младост споделен!
И дали, че силно съм обичал
в делника красив и подреден,
хаосът на мене не приляга,
залъкът ми сух е и горчи.
Будят ме с Азис и Лейди Гага
и замазват моите очи...
И навярно вече намалявам
темпото размерно на вървеж,
потен, на баир се запъхтявам
и в косите ми белее скреж.
„Изоставаш!” – казва ми небрежно
днес съседът, яхнал „Ягуар”,
избръмчава, косо ме поглежда
как подпирам стария дувар.
Не затуй, че трупат се години –
нося си ги с чест, не ми тежат;
не че зреят в пустошта малини,
а пък плодовете не берат,
а че днес крадат апартаменти
и убиват, без да се свенят.
Управляващи крадци и менти
доразграбват моя свиден свят.
Как след туй да кажа, че обичам
този див разбойнически ред?
Аз от тях оставам си различен
и по съвест с век съм по-напред.
© Иван Христов All rights reserved.
и дано не чакаме век!
