8 ago 2012, 15:27

Този трепет

  Poesía » Otra
766 0 1

Как жестоко този трепет ме погубва,

хули и злоба подминах,

за луната не бях мечтал,

за звездите не бях копнял…

те сами дойдоха,

как жестоко този трепет ме погубва.

Защо желая аз да бъда добър,

когато никой не е…

защо когато следваш гарвана,

отиваш към бунище,

трябва ли да си изкопая два гроба,

да си отмъстя…

как жестоко този трепет ме погубва.

А тополата сама в полето,

свила клони към небето,

и само вятърът

от време на време

ù прошепва нещо, за да спре листопада,

но и това не помага, той даже го ускорява,

как жестоко този трепет ме погубва.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления! Брилянтен стих, който изразява такива чувства... намерих себе си тук!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...