5 nov 2014, 10:36  

Трагедия пред Президентството(на Лидия Петрова)

  Poesía » Civil
599 0 0

Как да не се натъжавам много

като тази безизходица наблюдавам,

тази нечовешка бедност, тревога,

тези политици, които не оправдавам,

за оцеляването ни неравната борба,

всичко недостойно в тая държава,

тази жестока, несправедлива съдба,

злото, което тъй трудно се побеждава...

Мъката просто много ме гнети,

че тази жена с живота се прости!

 

/nakratko.bg/category/58/66898/?fbclid=IwAR3VhTk9fDGK5S1jFYjvDsxlp_VE2pa8AjxPwK2oOEheY_OYX9dGt0bh1bA

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...