Трагедия пред Президентството(на Лидия Петрова)

Poetry » Civic

605 0 0

Как да не се натъжавам много

като тази безизходица наблюдавам,

тази нечовешка бедност, тревога,

тези политици, които не оправдавам,

за оцеляването ни неравната борба,

всичко недостойно в тая държава,

тази жестока, несправедлива съдба,

злото, което тъй трудно се побеждава...

Мъката просто много ме гнети,

че тази жена с живота се прости!

/nakratko.bg/category/58/66898/?fbclid=IwAR3VhTk9fDGK5S1jFYjvDsxlp_VE2pa8AjxPwK2oOEheY_OYX9dGt0bh1bA

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9