Трагедия пред Президентството(на Лидия Петрова)

Poetry » Civic

596 0 0

Как да не се натъжавам много

като тази безизходица наблюдавам,

тази нечовешка бедност, тревога,

тези политици, които не оправдавам,

за оцеляването ни неравната борба,

всичко недостойно в тая държава,

тази жестока, несправедлива съдба,

злото, което тъй трудно се побеждава...

Мъката просто много ме гнети,

че тази жена с живота се прости!

/nakratko.bg/category/58/66898/?fbclid=IwAR3VhTk9fDGK5S1jFYjvDsxlp_VE2pa8AjxPwK2oOEheY_OYX9dGt0bh1bA

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0