Жени тракийки с гордост ние се наричаме,

потомки сме на древен, смел, изстрадал род,

сестри на белоногата дръзка българка Гергана,

България и всичко българско обичаме до гроб.

Любовта си в заем на лъскав търг не продаваме,

обич за обич и сърце за сърце само меняваме,

в очите ни незалязващо слънце усмихнато грее,

и вяра непобедима в мечтите ни камбанено пее.

Като нестинарки по бялата жарава боси вървим,

и можем всяко тъмно зло с добро да победим.

от светлото в нас, нови изгреви сътворяваме,

на криво огледало никога ортаци не ставаме.

И след най-тъжната щощ пак нов ден се ражда,

и в светлина бяла мрака черен се преражда,

затова винаги напред смело продължаваме,

любов и щастие с бяла обич щедро даряваме.