28.03.2021 г., 7:35

Тракийки

370 0 0

Жени тракийки с гордост ние се наричаме,

потомки сме на древен, смел, изстрадал род,

сестри на белоногата дръзка българка Гергана,

България и всичко българско обичаме до гроб.

Любовта си в заем на лъскав търг не продаваме,

обич за обич и сърце за сърце само меняваме,

в очите ни незалязващо слънце усмихнато грее,

и вяра непобедима в мечтите ни камбанено пее.

Като нестинарки по бялата жарава боси вървим,

и можем всяко тъмно зло с добро да победим.

от светлото в нас, нови изгреви сътворяваме,

на криво огледало никога ортаци не ставаме.

И след най-тъжната щощ пак нов ден се ражда,

и в светлина бяла мрака черен се преражда,

затова винаги напред смело продължаваме,

любов и щастие с бяла обич щедро даряваме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...