7 mar 2013, 22:31  

Тралала 

  Poesía » Otra
722 0 3
 
 
Тралала
и без бутилка ром.
Светът е някакъв гигантски вид мравуняк.
А над стъклото-покрив, малък Бог-дете
със любопитство гледа хората. Те пъплят.
Пъплят по улици, пъплят към къщички,
мънички, захарни, тухлени.
Носят си товарчето, мъкнат торбичките,
някои са леки, а други препълнени.
Гледа детето и сънно протяга
мъничко пръстче, към малките хора.
В миг преобръща животи и празници,
смее се Богчето, щурат се мравките...
Тралала... и без бутилка ром.
Хората-мравчици днес са доволни.
Малкият Бог се добра лазешком
до леглото от пух. И засънува великани.


~Endless~

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??