7.03.2013 г., 22:31  

Тралала

997 0 3
    Тралала
и без бутилка ром.
Светът е някакъв гигантски вид мравуняк.
А над стъклото-покрив, малък Бог-дете
със любопитство гледа хората. Те пъплят.
Пъплят по улици, пъплят към къщички,
мънички, захарни, тухлени.
Носят си товарчето, мъкнат торбичките,
някои са леки, а други препълнени.
Гледа детето и сънно протяга
мъничко пръстче, към малките хора.
В миг преобръща животи и празници,
смее се Богчето, щурат се мравките...
Тралала... и без бутилка ром.
Хората-мравчици днес са доволни.
Малкият Бог се добра лазешком
до леглото от пух. И засънува великани.

~Endless~

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...