26 oct 2008, 20:22

Трамваи

  Poesía
600 0 7
  Не се познават пъстрите трамваи.
По релсите на своя рейс вървят.
Различни, всевъзможни тайни знаят,
но с никого не ще ги споделят.

Любов, омраза, кражби и усмивки
са виждали във своите стомаси.
С хубаво и лошо се привиква,
но тайна много трудно се опазва.

Какъв ли дъжд на хули и обиди
не е посипвал техните снаги...
Но всеки се затичва, щом ги види.
Трамваите са ангелски добри.

Те следват само двете релси прави.
Встрани и не поглеждат. Затова
живота си,не смесват с хорски нрави,
че техният живот е колела.

Трамваите не знаят край, начало...
Те знаят само тръгване и стоп.
Макар да са със пъстро наметало,
те имат монотонно сив живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не им завиждам, честно!
    Но може би това е техния избор!
    Поздрав, Вальо!
  • Оригинален стих!
  • Аз уважавам праволинейните и даже им завиждам. Те са наясно със себе и така живеят по-лесно от другите, които криволичат насам-натам като лунатици или поради липса на релси се блъскат в стени. Нито се въртят като дервиши около себе си. Те няма да ти кажат днес че си бял, а утре, че си черен. Да не говорим пък за ползата от хората-трамваи, които пренасят на гърба си толкова други хора. Ех,Вальо...
  • "Трамваите са ангелски добри."
    !!!

  • Интересен стих! Много ми хареса!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...