26 oct 2008, 20:22

Трамваи 

  Poesía
475 0 7
  Не се познават пъстрите трамваи.
По релсите на своя рейс вървят.
Различни, всевъзможни тайни знаят,
но с никого не ще ги споделят.

Любов, омраза, кражби и усмивки
са виждали във своите стомаси.
С хубаво и лошо се привиква,
но тайна много трудно се опазва.

Какъв ли дъжд на хули и обиди
не е посипвал техните снаги...
Но всеки се затичва, щом ги види.
Трамваите са ангелски добри.

Те следват само двете релси прави.
Встрани и не поглеждат. Затова
живота си,не смесват с хорски нрави,
че техният живот е колела.

Трамваите не знаят край, начало...
Те знаят само тръгване и стоп.
Макар да са със пъстро наметало,
те имат монотонно сив живот.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не им завиждам, честно!
    Но може би това е техния избор!
    Поздрав, Вальо!
  • Оригинален стих!
  • Аз уважавам праволинейните и даже им завиждам. Те са наясно със себе и така живеят по-лесно от другите, които криволичат насам-натам като лунатици или поради липса на релси се блъскат в стени. Нито се въртят като дервиши около себе си. Те няма да ти кажат днес че си бял, а утре, че си черен. Да не говорим пък за ползата от хората-трамваи, които пренасят на гърба си толкова други хора. Ех,Вальо...
  • "Трамваите са ангелски добри."
    !!!

  • Интересен стих! Много ми хареса!
  • Не бях ги виждала по твоя начин...
    Интересно!
  • Интересен замисъл и добро изпълнение.
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??