26.10.2008 г., 20:22

Трамваи

601 0 7
  Не се познават пъстрите трамваи.
По релсите на своя рейс вървят.
Различни, всевъзможни тайни знаят,
но с никого не ще ги споделят.

Любов, омраза, кражби и усмивки
са виждали във своите стомаси.
С хубаво и лошо се привиква,
но тайна много трудно се опазва.

Какъв ли дъжд на хули и обиди
не е посипвал техните снаги...
Но всеки се затичва, щом ги види.
Трамваите са ангелски добри.

Те следват само двете релси прави.
Встрани и не поглеждат. Затова
живота си,не смесват с хорски нрави,
че техният живот е колела.

Трамваите не знаят край, начало...
Те знаят само тръгване и стоп.
Макар да са със пъстро наметало,
те имат монотонно сив живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не им завиждам, честно!
    Но може би това е техния избор!
    Поздрав, Вальо!
  • Оригинален стих!
  • Аз уважавам праволинейните и даже им завиждам. Те са наясно със себе и така живеят по-лесно от другите, които криволичат насам-натам като лунатици или поради липса на релси се блъскат в стени. Нито се въртят като дервиши около себе си. Те няма да ти кажат днес че си бял, а утре, че си черен. Да не говорим пък за ползата от хората-трамваи, които пренасят на гърба си толкова други хора. Ех,Вальо...
  • "Трамваите са ангелски добри."
    !!!

  • Интересен стих! Много ми хареса!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...