Oct 26, 2008, 8:22 PM

Трамваи

  Poetry
596 0 7
  Не се познават пъстрите трамваи.
По релсите на своя рейс вървят.
Различни, всевъзможни тайни знаят,
но с никого не ще ги споделят.

Любов, омраза, кражби и усмивки
са виждали във своите стомаси.
С хубаво и лошо се привиква,
но тайна много трудно се опазва.

Какъв ли дъжд на хули и обиди
не е посипвал техните снаги...
Но всеки се затичва, щом ги види.
Трамваите са ангелски добри.

Те следват само двете релси прави.
Встрани и не поглеждат. Затова
живота си,не смесват с хорски нрави,
че техният живот е колела.

Трамваите не знаят край, начало...
Те знаят само тръгване и стоп.
Макар да са със пъстро наметало,
те имат монотонно сив живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не им завиждам, честно!
    Но може би това е техния избор!
    Поздрав, Вальо!
  • Оригинален стих!
  • Аз уважавам праволинейните и даже им завиждам. Те са наясно със себе и така живеят по-лесно от другите, които криволичат насам-натам като лунатици или поради липса на релси се блъскат в стени. Нито се въртят като дервиши около себе си. Те няма да ти кажат днес че си бял, а утре, че си черен. Да не говорим пък за ползата от хората-трамваи, които пренасят на гърба си толкова други хора. Ех,Вальо...
  • "Трамваите са ангелски добри."
    !!!

  • Интересен стих! Много ми хареса!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...