В дните студени, мъгливи и празни

търсим онази искрица във нас,

която ни сгрява, обича и пази

и развихря приятелската си власт.

В снежните нощи, мразовити и тихи

луната неонова подсказки мълви.

Приказки чудни прескачат огради

и край камината притварят очи.

Децата порастват учудващо бързо

сред улици чужди в големия град.

За обич в сърцата остават пролуки

с празното ехо отекнало в тях.

Бяхте ли, тук ли сте, младости наши?

Остана ли спомен нейде от вас?

Образът в огледалото някак ме плаши.

Боричкат сее спомени изпаднали в транс.

Утре зората може би пак ще разпукне...

Диригентът живот ще стартира деня.

Музика птича в простора ще лее

кръговратът неспирен, напояващ мига.