В дните студени, мъгливи и празни
търсим онази искрица във нас,
която ни сгрява, обича и пази
и развихря приятелската си власт.
В снежните нощи, мразовити и тихи
луната неонова подсказки мълви.
Приказки чудни прескачат огради
и край камината притварят очи.
Децата порастват учудващо бързо
сред улици чужди в големия град.
За обич в сърцата остават пролуки
с празното ехо отекнало в тях.
Бяхте ли, тук ли сте, младости наши?
Остана ли спомен нейде от вас?
Образът в огледалото някак ме плаши.
Боричкат сее спомени изпаднали в транс.
Утре зората може би пак ще разпукне...
Диригентът живот ще стартира деня.
Музика птича в простора ще лее
кръговратът неспирен, напояващ мига.
© Валя Сотирова Все права защищены