26 дек. 2021 г., 15:12

Транс

597 0 0

В дните студени, мъгливи и празни

търсим онази искрица във нас,

която ни сгрява, обича и пази

и развихря приятелската си власт.

 

В снежните нощи, мразовити и тихи

луната неонова подсказки мълви.

Приказки чудни прескачат огради

и край камината притварят очи.

 

Децата порастват учудващо бързо

сред улици чужди в големия град.

За обич в сърцата остават пролуки

с празното ехо отекнало в тях.

 

Бяхте ли, тук ли сте, младости наши?

Остана ли спомен нейде от вас?

Образът в огледалото някак ме плаши.

Боричкат сее спомени изпаднали в транс.

 

Утре зората може би пак ще разпукне...

Диригентът живот ще стартира деня.

Музика птича в простора ще лее

кръговратът неспирен, напояващ мига.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...