Трансцедентното завръщане

Понякога изгубвам се от поглед 
и мислено от тялото си се деля, 
подобно на птиците в полет,
вися далеч от земната си плът.

На граница полягам в тишината 
държейки се за спомени отминали 
и тръгвам сетне с птичите ята
към земното и земните си мигове.

И в делника събуждам се умислена, 
в размисъл за трансцедентното- отвъд 
със земното си място се здрависвам
завърната в човешката си плът.