Трансцедентното завръщане
Понякога изгубвам се от поглед
и мислено от тялото си се деля,
подобно на птиците в полет,
вися далеч от земната си плът.
На граница полягам в тишината
държейки се за спомени отминали
и тръгвам сетне с птичите ята
към земното и земните си мигове.
И в делника събуждам се умислена,
в размисъл за трансцедентното- отвъд
със земното си място се здрависвам
завърната в човешката си плът.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Тасева Всички права запазени
