3 dic 2017, 0:03

Трансформация

  Poesía » Otra
2K 13 21

         (Благодарствено писмо до бившата любов.)

 

Благодаря за тази трансформация!

(Отдавна имах нужда от промяна.)

Каква чудесна пълна ликвидация - 

от миналото АЗ не ми остана!

 

Какво чудесно тихо безразличие!

(За толкоз хлад у мен не бях мечтала.)

Дори не помня колко, как, обичах те...

Остана ми косата побеляла.

 

О, даже в моя поглед теменужен

от пламъка за теб - остана дим...

Какъв чудесен факт: Не си ми нужен! 

Тъй както и не си незаменим.

 

Какъв излишен спомен - този сняг,

белеещ се в косите ми... Обаче

изпитвам удоволствие след: ”Как

най-сетне се научи да не плачеш?”

 

Четеш, нали, любов? Чети, чети...

Последния си стих за теб дописвам.

Ужасно бързам, че ми се лети!

(А и косата имам да боядисвам..;)

 

Любов, благодаря ти от сърце

(така де, от остатъка от него),

че в този ден на моето лице

усмивка има... И не е за тебе! 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...