Трансформация
(Благодарствено писмо до бившата любов.)
Благодаря за тази трансформация!
(Отдавна имах нужда от промяна.)
Каква чудесна пълна ликвидация -
от миналото АЗ не ми остана!
Какво чудесно тихо безразличие!
(За толкоз хлад у мен не бях мечтала.)
Дори не помня колко, как, обичах те...
Остана ми косата побеляла.
О, даже в моя поглед теменужен
от пламъка за теб - остана дим...
Какъв чудесен факт: Не си ми нужен!
Тъй както и не си незаменим.
Какъв излишен спомен - този сняг,
белеещ се в косите ми... Обаче
изпитвам удоволствие след: ”Как
най-сетне се научи да не плачеш?”
Четеш, нали, любов? Чети, чети...
Последния си стих за теб дописвам.
Ужасно бързам, че ми се лети!
(А и косата имам да боядисвам..;)
Любов, благодаря ти от сърце
(така де, от остатъка от него),
че в този ден на моето лице
усмивка има... И не е за тебе!
© Павлина Соколова All rights reserved.
