Грехота е светът да пропадне и в тъга да се срине пред нас.
Ако ние за радост сме жадни, да надигнем човешкия глас?
Изоставяме бавничко всичко, разрушено от пуста вина...
Сякаш всичко е трилър на Хичкок и ридаеща мощно жена.
Аз се мъча доброто да пазя и за него се боря с любов.
Да четем красотата на Вазов и добрите писма на Петров!
Ако някой ти каже, че няма вече смисъл писма да четеш,
му кажѝ, че това е измама. Ти с писмата съдбата плетеш!
Ти, човеко, защо се избиваш в полудели и адски войни?
Ти, човеко, защо се затриваш и искрица в сърце не гори?
Ако някое скромно човече да живее спокойно реши –
май небето дори ще му пречи по лазурния друм да върви.
Грехота е светът да пропадне! Ще го вдигнем отново, нали?
Ще целунем дечица по пладне и ще браним красиви жени!
Ако дните са трилър на Хичкок, нека старата лента сменим
и да вдигнем от болката всичко, за което от радост не спим!
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados