22 ene 2023, 16:03

Трапер*

  Poesía » Otra
1.4K 8 15

       на ловците на Духове 

 

Капаните са много. 

Капаните са не един. 

Природата гледа строго 

с взор тих и неотразим.

 

И всеки поглед влюбен 

 е в лунната светлина:

току-виж, си се загубил 

за миг в заблуда и вина. 

 

Там следите греят ярко.

Там е снежният покров, 

който заблуди за малко 

душата ти в измамен лов!

 

В хижата на топли мисли, 

с усета на старите ловци,

душата ти ще се пречисти.

И любовта тихо ще мълчи.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––

*Трапер - ловец на ценни кожи 

в Арктика 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за коментарите и оценките, Теодора, Миночка и Таня!
  • Хубав стих!
  • Хубава картина си нарисувал, Стойчо. Стихът е чудесен, особено финала! Поздравявам те!
  • Благодаря за коментара и оценката, Младен!
  • Траперът е човек, който може да се справя сам с живота. При това с трудности от особено висок порядък. Този, който отъждествява траперите с бракониери греши.

    Чудесен стих, Стойчо! Нека траперът в теб никога не умира.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...