27 may 2007, 9:52

ТРЕПАНАЦИЯ

  Poesía
1.2K 0 3

(бел. авт.--трепанация значи хирургическо отваряне на мозъка)


Бях извън всичко -
граници - НЕ!
гадости - НЕ!
Бях надалеч и отричах
тези кавги да присъстват
в текущото битие!
Спрях се тук -
лъскав и неизвестен -
съвсем неуместен
и не мърдах,
и чаках
някой да викне -
вижте го този,
той не е местен!

Не ме интересува -
аз изгубих един свят,
изпълнен с грация -
нямах емоции -
ПРЕЖИВЯХ ТРЕПАНАЦИЯ!

И преди го знаех,
и преди бях гледал,
но сега го усетих -
как металният свредел
пробива крехкия череп -
усетих, как бавно, но сигурно
се превръщам във скелет!

Преживях ТРЕПАНАЦИЯ!
Излязох от бялата стая
и бях посрещнат с овации,
транспаранти,
гледах как неизвестни глупаци
се усмихват и прещракват
с фотоапарати!

С тефтерче в ръка
един ме попита:
"Как сте сега,
какво почувствахте?"
Аз му отвърнах:
"Глупак неизбежен -
нима животът е лесен -
сега нямам чувства,
сега съм изкуствен,
дори безполезен!

Оригиналът изчезна -
самоизтри се, залезе
в дълбоката бездна
на мойта забрава!
Аз нямах представа
как се превърнах
в силует на подобна безличност,
сега бях една жалка измама,
една имитация
на своята личност...
ПРЕЖИВЯХ ТРЕПАНАЦИЯ!
              *     *    *
Телефонът звъни!
Аз вдигам слушалката -
един глас ми прошепва лирически:
"Сбогом, умирам!"
Аз казвам:
"Разбирам, друг път ще говорим,
                                                                сега съм твърде физически!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Икабод Крейн Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • реално е,толкова реално,че не мога да опиша с думи как ми въздейства
  • еха!
    това е жестоко и мисля че е едно от най-добрите ти постижения според това което съм чела
    много грамотна рима съчетава се просто ПЕРФЕКТНО с идятата... може би съм пристрастна, може би го чета на същата музика на която си го писал.. и все пак освен да те изразява по някакъв начин И въздейства ... което е достойно за възхищение
    браво
  • Хубаво е, че от време на време някой се сеща за тези неща.Малко боли докато четеш.Но коя ли истина не боли- всяка личност може да деградира
    и толкоз,а твоята роля е да го оповесяваш в рима.Браво!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...