27 may 2007, 9:52

ТРЕПАНАЦИЯ

  Poesía
1.2K 0 3

(бел. авт.--трепанация значи хирургическо отваряне на мозъка)


Бях извън всичко -
граници - НЕ!
гадости - НЕ!
Бях надалеч и отричах
тези кавги да присъстват
в текущото битие!
Спрях се тук -
лъскав и неизвестен -
съвсем неуместен
и не мърдах,
и чаках
някой да викне -
вижте го този,
той не е местен!

Не ме интересува -
аз изгубих един свят,
изпълнен с грация -
нямах емоции -
ПРЕЖИВЯХ ТРЕПАНАЦИЯ!

И преди го знаех,
и преди бях гледал,
но сега го усетих -
как металният свредел
пробива крехкия череп -
усетих, как бавно, но сигурно
се превръщам във скелет!

Преживях ТРЕПАНАЦИЯ!
Излязох от бялата стая
и бях посрещнат с овации,
транспаранти,
гледах как неизвестни глупаци
се усмихват и прещракват
с фотоапарати!

С тефтерче в ръка
един ме попита:
"Как сте сега,
какво почувствахте?"
Аз му отвърнах:
"Глупак неизбежен -
нима животът е лесен -
сега нямам чувства,
сега съм изкуствен,
дори безполезен!

Оригиналът изчезна -
самоизтри се, залезе
в дълбоката бездна
на мойта забрава!
Аз нямах представа
как се превърнах
в силует на подобна безличност,
сега бях една жалка измама,
една имитация
на своята личност...
ПРЕЖИВЯХ ТРЕПАНАЦИЯ!
              *     *    *
Телефонът звъни!
Аз вдигам слушалката -
един глас ми прошепва лирически:
"Сбогом, умирам!"
Аз казвам:
"Разбирам, друг път ще говорим,
                                                                сега съм твърде физически!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Икабод Крейн Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • реално е,толкова реално,че не мога да опиша с думи как ми въздейства
  • еха!
    това е жестоко и мисля че е едно от най-добрите ти постижения според това което съм чела
    много грамотна рима съчетава се просто ПЕРФЕКТНО с идятата... може би съм пристрастна, може би го чета на същата музика на която си го писал.. и все пак освен да те изразява по някакъв начин И въздейства ... което е достойно за възхищение
    браво
  • Хубаво е, че от време на време някой се сеща за тези неща.Малко боли докато четеш.Но коя ли истина не боли- всяка личност може да деградира
    и толкоз,а твоята роля е да го оповесяваш в рима.Браво!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...