ТРЕПАНАЦИЯ
(бел. авт.--трепанация значи хирургическо отваряне на мозъка)
Бях извън всичко -
граници - НЕ!
гадости - НЕ!
Бях надалеч и отричах
тези кавги да присъстват
в текущото битие!
Спрях се тук -
лъскав и неизвестен -
съвсем неуместен
и не мърдах,
и чаках
някой да викне -
вижте го този,
той не е местен!
Не ме интересува -
аз изгубих един свят,
изпълнен с грация -
нямах емоции -
ПРЕЖИВЯХ ТРЕПАНАЦИЯ!
И преди го знаех,
и преди бях гледал,
но сега го усетих -
как металният свредел
пробива крехкия череп -
усетих, как бавно, но сигурно
се превръщам във скелет!
Преживях ТРЕПАНАЦИЯ!
Излязох от бялата стая
и бях посрещнат с овации,
транспаранти,
гледах как неизвестни глупаци
се усмихват и прещракват
с фотоапарати!
С тефтерче в ръка
един ме попита:
"Как сте сега,
какво почувствахте?"
Аз му отвърнах:
"Глупак неизбежен -
нима животът е лесен -
сега нямам чувства,
сега съм изкуствен,
дори безполезен!
Оригиналът изчезна -
самоизтри се, залезе
в дълбоката бездна
на мойта забрава!
Аз нямах представа
как се превърнах
в силует на подобна безличност,
сега бях една жалка измама,
една имитация
на своята личност...
ПРЕЖИВЯХ ТРЕПАНАЦИЯ!
* * *
Телефонът звъни!
Аз вдигам слушалката -
един глас ми прошепва лирически:
"Сбогом, умирам!"
Аз казвам:
"Разбирам, друг път ще говорим,
сега съм твърде физически!
© Икабод Крейн All rights reserved.
