16 mar 2013, 10:33  

Трепет 

  Poesía » De amor
709 0 2

Паля пак цигара от цигара,

димът просмука се в стените

и мисля си за тази болка стара,

дали вината е във нас самите...

 

Минават дните - бързо, неусетно,

годината отлита, сякаш като ден...

А в мен живее още онзи трепет,

който иска ти да си със мен.

 

До вчера беше тъй гальовна,

дочувах за прегръдки нежния ти зов...

А днес ме гледаш, сякаш си виновна,

че към мене, клетника, си чувствала любов!

© Станислав Недялков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??