Mar 16, 2013, 10:33 AM  

Трепет 

  Poetry » Love
786 0 2

Паля пак цигара от цигара,

димът просмука се в стените

и мисля си за тази болка стара,

дали вината е във нас самите...

 

Минават дните - бързо, неусетно,

годината отлита, сякаш като ден...

А в мен живее още онзи трепет,

който иска ти да си със мен.

 

До вчера беше тъй гальовна,

дочувах за прегръдки нежния ти зов...

А днес ме гледаш, сякаш си виновна,

че към мене, клетника, си чувствала любов!

© Станислав Недялков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??