Трепет
Паля пак цигара от цигара,
димът просмука се в стените
и мисля си за тази болка стара,
дали вината е във нас самите...
Минават дните - бързо, неусетно,
годината отлита, сякаш като ден...
А в мен живее още онзи трепет,
който иска ти да си със мен.
До вчера беше тъй гальовна,
дочувах за прегръдки нежния ти зов...
А днес ме гледаш, сякаш си виновна,
че към мене, клетника, си чувствала любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Недялков Всички права запазени
