3 jul 2013, 21:39

Трепет

  Poesía » Otra
892 0 0

 

 

Мислите ми все към тебе бягат,

душата в трепети пламти.

Фантазии горещи с тебе се разгарят,

сърцето ми не спира да гори.

 

Жадувах дълго нежното ти тяло,

бленувах тайно ти да си до мен.

Сънят ми сбъдна се изцяло

дори със нежност да съм покорен.

 

Да те губя – не,  не искам,

нима напразно чаках ден и час.

Оставям ти на тебе правилата,

но всъщност водещия ще съм аз!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...