3 jul 2013, 21:39

Трепет

  Poesía » Otra
889 0 0

 

 

Мислите ми все към тебе бягат,

душата в трепети пламти.

Фантазии горещи с тебе се разгарят,

сърцето ми не спира да гори.

 

Жадувах дълго нежното ти тяло,

бленувах тайно ти да си до мен.

Сънят ми сбъдна се изцяло

дори със нежност да съм покорен.

 

Да те губя – не,  не искам,

нима напразно чаках ден и час.

Оставям ти на тебе правилата,

но всъщност водещия ще съм аз!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...