3.07.2013 г., 21:39

Трепет

885 0 0

 

 

Мислите ми все към тебе бягат,

душата в трепети пламти.

Фантазии горещи с тебе се разгарят,

сърцето ми не спира да гори.

 

Жадувах дълго нежното ти тяло,

бленувах тайно ти да си до мен.

Сънят ми сбъдна се изцяло

дори със нежност да съм покорен.

 

Да те губя – не,  не искам,

нима напразно чаках ден и час.

Оставям ти на тебе правилата,

но всъщност водещия ще съм аз!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...