15 oct 2017, 0:43

Трепети

915 4 10

В момента е тихо. И аз съм със теб.
Леглото отново е пълно с надежда.
Разтапяме с устни морета от лед.
Играем със думи по тръни и свещи.

Докосвам бедрото с кинжали и длан.
Лицето е нота, която изсвирих.
От устните пия. И пак съм пиян.
Удавен в мелодия звучна на лира.

Косите разхвърлих. И тялото. С ток.
Сърцето целунах. Защото е топло.
Усетих, че в него пулсира любов.
Която е стълба над сивата пошлост.

Прегърнах живота. От тебе си взех
отчупени страсти и нежни ефири.
Превърнах се в нота на нежен поет.
Човек или дума? Разумно избирай.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...