Трепети
В момента е тихо. И аз съм със теб.
Леглото отново е пълно с надежда.
Разтапяме с устни морета от лед.
Играем със думи по тръни и свещи.
Докосвам бедрото с кинжали и длан.
Лицето е нота, която изсвирих.
От устните пия. И пак съм пиян.
Удавен в мелодия звучна на лира.
Косите разхвърлих. И тялото. С ток.
Сърцето целунах. Защото е топло.
Усетих, че в него пулсира любов.
Която е стълба над сивата пошлост.
Прегърнах живота. От тебе си взех
отчупени страсти и нежни ефири.
Превърнах се в нота на нежен поет.
Човек или дума? Разумно избирай.
© Димитър Драганов All rights reserved.
