thedac (Димитър Драганов)
874 1129
15.10.2017 г., 0:43 ч.

Трепети 

  Поезия » Любовна, Философска, Гражданска
763 4 10

В момента е тихо. И аз съм със теб.
Леглото отново е пълно с надежда.
Разтапяме с устни морета от лед.
Играем със думи по тръни и свещи.

Докосвам бедрото с кинжали и длан.
Лицето е нота, която изсвирих.
От устните пия. И пак съм пиян.
Удавен в мелодия звучна на лира.

Косите разхвърлих. И тялото. С ток.
Сърцето целунах. Защото е топло.
Усетих, че в него пулсира любов.
Която е стълба над сивата пошлост.

Прегърнах живота. От тебе си взех
отчупени страсти и нежни ефири.
Превърнах се в нота на нежен поет.
Човек или дума? Разумно избирай.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??