dimibs (ДИМА)
49 183
4 jul 2009, 19:38

Трепети 

  Poesía » De amor
746 0 8

Ти си жар птицата, сърцето ми откраднала,

а крилата ми превързала и излекувала.

Кръвта ми не е веч' гол камък,

а погледът ми не е зъзнещ и студен.

Докосни ме с устни светени

и коси  катранени, миропомазани

избърсал изумрудените сълзи,

тази вечер заставам мълчешком -

 да стопя на  въглена тъмата.

Като амфора изваяна, с теб се сливам -

да измия зеленочерния Ад,

 в тананикащ ритъм лудо

нека затанцуваме във вихъра

         на морските гларуси,

да препуснем с диво конче

и се любим, докато ситостта

полази живата ни плът.

Докато Господ създаваше Вселената,

а ние, изкушени от вкуса

на забранения плод,

залюляхме се двама, затъмнихме Луната

и изпълнихме на Земята

нашата любовна песен.

© ДИМА Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря!
  • Знае ли се?Не винаги...
  • Незабравимо усещане.
    Очите се насълзяват и чудото се случва на теб,прегръщаш го топло-очаквано е с вълнение.
  • Благодаря!
  • Чудесно откровение, Дима! Радвам се, че намина при мен, за да имам щастието да те прочета. Поздрави и много усмивки!
  • Много интересен стих!!!Хареса ми!!!Опитай и с проза!!!Поздрави!!!
  • Само Луната ли?Е добре така да е!
  • Продължавайте да затъмнявате Луната...Поздравления, Дима, за куража да нарушавате природното равновесие!
Propuestas
: ??:??