Трепети
Ти си жар птицата, сърцето ми откраднала,
а крилата ми превързала и излекувала.
Кръвта ми не е веч' гол камък,
а погледът ми не е зъзнещ и студен.
Докосни ме с устни светени
и коси катранени, миропомазани
избърсал изумрудените сълзи,
тази вечер заставам мълчешком -
да стопя на въглена тъмата.
Като амфора изваяна, с теб се сливам -
да измия зеленочерния Ад,
в тананикащ ритъм лудо
нека затанцуваме във вихъра
на морските гларуси,
да препуснем с диво конче
и се любим, докато ситостта
полази живата ни плът.
Докато Господ създаваше Вселената,
а ние, изкушени от вкуса
на забранения плод,
залюляхме се двама, затъмнихме Луната
и изпълнихме на Земята
нашата любовна песен.
© ДИМА All rights reserved.
