29 mar 2008, 21:36

Трепетни крила

  Poesía
972 0 18

Зарастличе раззелени

поляната

на пролетните трепети.

Разсъмнаха

в очите ми петли.

Предвестници

на утрините светли.

Звъниката

в душата ми запя.

В очакване

на идващото лято,

че с много обич

над позлатените жита,

посятото

ще жъна пребогато.

Във синьoто

на птичия простор.

В едно летене

със мечтите.

Сърцето

със тинтявен взор

пулсира

в трепетите на крилете.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...