Зарастличе раззелени
поляната
на пролетните трепети.
Разсъмнаха
в очите ми петли.
Предвестници
на утрините светли.
Звъниката
в душата ми запя.
В очакване
на идващото лято,
че с много обич
над позлатените жита,
посятото
ще жъна пребогато.
Във синьoто
на птичия простор.
В едно летене
със мечтите.
Сърцето
със тинтявен взор
пулсира
в трепетите на крилете.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
