30 nov 2016, 23:02

Трептения

  Poesía » Otra
544 0 8

Трепти листото от вятъра,

младото вие се, 

жълтото окапва. 

Есента ги обира,

земята завива. 

 

Трепти детето от ласката майчина –

тесто еластично, 

оформя се неусетно, 

с години, сърцето любящо. 

 

Трепти звездата падаща, 

надежда за страдащи –

без дом, храна и обич. 

 

Трепти сърцето при среща –

случайна или очаквана, 

щом е с любимия, не чака покана. 

 

Трепти въздухът от напрежение, вълнение. 

Искрица и пламва. 

Трябва търпение! 

Знам, разсъмва се! 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не напразно и Любовта е наречена "Трепет".Всичко е Любов.Осъзнаваме ли го?
    Поздрав!
  • Въздействаш Василке,браво!
  • Трепетите на сърцето са ценно нещо. там е усета, там е любовта, там е живота любовен , там е света.Всичко изразяват трепетите.
  • Всичко е трептене. Трептят суперструните и създават вселени. А ние с нашите трепети захранваме силовото поле на Любовта, наричано от древните гърци Афродита, а от римляните - Венера. Хубаво стихотворение си написала, Василке. Пожелавам ти още много емоционални трепети!
  • Хубав стих Васе ,живота е трепет и в него сме и ние!!!Листа в голямото дърво наречено живот!Поздрави!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...