Когато не знаеш какво е любов.
Не са те пърлили в нейния пламък.
Но ти самият гориш.
И виждаш край теб пеперудите
как без крилата си падат.
Като есенен лист
безмълвен трептиш.
И се самоизгаряш.
А мислиш, че си жив.
Не! Ти без дъх се възнасяш
над безлюбовната клада...
© Валдемар Todos los derechos reservados