3 mar 2009, 9:15

Трети Март

  Poesía
3.5K 0 11
Поредна дата в календара?
Не! Всъщност почва се от нея.
След петвековните шамари
трибагреникът горд се вее.

И въпреки че по Балкана,
кръвта геройска още лепне,
боли от зейналата рана,
безчинства и сълзи отекват.

Родино моя, след кланета
и гаврата им с твойта чест,
ти пазиш място под небето
и отстояваш го до днес.

Снагата си с безброй могили
на падналите ти покри,
ала намираш още сили.
Глава пред ножа не склони.

И нека тази дата спомня,
и никога да не повтаря
 белезите петвековни,
на оцелялата България!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...